Отказалите са не са малко,  но по различни причини Лидерът

Отказалите са не са малко,  само че по разнообразни аргументи

Лидерът на " ИТН " Станислав Трифонов е подал заявление, с което се отхвърля да бъде депутат в 50-ото Народно заседание. Това се случва за следващ път, като присъединяване му в изборите остава алегорично. Постъпило е сходно заявление к от Николай Тонев Колев от Движение за права и свободи с искане да не бъде разгласен за определен за депутат.

ЦИК заличава и Иса Емин Бесоолу, както и Николай Неделчев Юруков, които също са от листата на Движение за права и свободи. В родния парламент няма да влязат също  Христо Христов Петров от " Продължаваме Промяната - Демократична България ", от Ивайло Ванев Вълчев от партия " ИТН ", от Кристиан Иванов Вигенин от коалиция " Българска социалистическа партия за България ", от Станислав Добринов Стоянов от партия " Възраждане ", само че те ще станат част от Европейския парламент.

Интересното е, че в Народното събрание отхвърли да влезе и предприемачът и създател на партия " Величие " Ивелин Михайлов, който обаче изобщи не се яви на изборна позиция. Той показва мнение, че като част от законодателната власт ще бъде стеснен в способността си да осъществя концепциите и плановете си по метода, по който го прави в този момент. Ивелин Михайлов постоянно акцентира смисъла на директната връзка и взаимоотношение с хората.

Интересна е мотивацията на Слави Трифонов неведнъж да отхвърля да стане народен представител. Тя може да се прегледа в няколко аспекта. Той показва обществено своето неодобрение от политическата система в България и политическата класа. Отказът му да стане народен представител може да се схване като алегоричен жест, който има за цел да покаже, че той не желае да бъде част от системата, която подлага на критика. Той се стреми да поддържа имиджа си на новобранец и модернизатор, който стои над обичайна политика.

Трифонов избира да ръководи партията си и да оказва въздействие като водач, който е отвън законодателната власт. Това му разрешава да работи по-свободно и да концентрира вниманието си върху стратегическото развиване на партията и политическата акция. Той постоянно е посочвал, че може да бъде по-полезен за своята партия и за страната, в случай че остане отвън Народното събрание и управлява от по-широка вероятност.

Понякога се спекулира и за здравословни аргументи, които могат да му пречат да извършва ролята на народен представител. Въпреки че тази тематика не е детайлно коментирана от него, тя постоянно е била дискутирана в медиите и публичното пространство.

Освен това, като дълготраен ефирен водещ, Трифонов е привикнал да работи в медийна среда, която му разрешава да комуникира непосредствено с публиката. Това му дава платформа за изложение на отзиви и позиции, която е по-широка и по-достъпна спрямо парламентарната естрада.

Решението на Слави Трифонов да не става народен представител е резултат от цялост от персонални и стратегически съображения. То е част от неговия политически жанр и визия за ролята на водача в подтекста на актуалната българска политика.

Така или другояче би трябвало да се признае фактът, че заради една или друга причина, не всеки желае да бъде народен представител в българкия парламент.